Srbija se budi

плус овде.

Може.

Cunami. To bi malo razdrmalo.

Odavno sam dao + *
Super je

Nemoj zemljotresice da pominjes molim te.

Това е така.

Виждайки какво се толерира от хората на сайта, реших да се оттегля. От полунощ Митка няма да напише повече от едно писмо. Защо? Защото повече Укайли не е това, което вярвах, че е.

Отидох в сайта с желание да чета всичко, което беше публикувано, и не можех да издържа 24 часа, за да публикувам нещо, за да оставим следа на сайта. Корекцията беше, че всичко беше страхотно целуване, опознаване на начина на писане, опознаване на добри хора. Няколко пъти се случи, че не вземам целия ден, за да ям само, за да възстановя всичко, което е публикувано, че случайно не мога да го пропусна. И не съжалявах. Имаше качествени неща, отлични автори в красивото мислене. И сега ...

Сега Вукаджия беше сведена до обикновена обида и безпомощност от идиотски сцени. Хайде, аз разбирам, че всички намират жълтите минути, но това неконтролирано го извади на всеки, който се качи в неговата близост, но такова поведение да бъде отстранен един месец или повече дни, не може да те разбере. И да, какво има някой от обидите? Една виртуална фигура казва на друг, че това е така. Какво дребен и нещастни души трябва да бъдат, за да задоволи чувството си за хумор и се хранят суетата да Nenadjebivo, дори и в този свят на единици и нули. Не бих се справял повече с това, но така е. Двойни поръчки. Защо това? Не можеш ли да кажеш всичко, което искаш да кажеш, или просто не разполагаш с топките да стоиш зад глупостите? Жалко. Жалко. Мизерно.

Поради дадените причини осъзнах, че това не е мястото за мен. Дойдох тук да пиша и да гледам в някои здрави и нормални рамки, но това вече не е така. Знам, че след този пост те ще намерят умни глави, за да ми кажат, че не заслужавам да давам мислите си, защото тук съм тук само няколко месеца. Може би те са прави. Има много автори с по-голяма услуга от мен. Но е малко ужасно, когато такива автори се втурват към въздигането на глупостта, която се е появила напоследък. Ето защо говоря, независимо колко скъпо ми струва.

От мен толкова много. Вярвам, че няма да пропусна, което няма значение за мен, но вярвам, че някой може да си представи дали тези ужаси са верни и че нещо ще се промени. Те бяха живи и добре!

Наши дани

Развило се црно време опадања,
Набујао шљам и разврат и пороци,
Подиг'о се трули задах пропадања,
Умрли су сви хероји и пророци.

Развило се црно време опадања.
Прогледале све јазбине и канали,
На високо подигли се сутерени,
Сви подмукли, сви проклети и сви мали
Постали су данас наши суверени.

Прогледале све јазбине и канали.
Покрадени сви храмови и ћивоти,
Исмејане све врлине и поштење,
Понижени сви гробови и животи,
Упрљано и опело и крштење.

Покрадени сви храмови и ћивоти.
Закована петвековна звона буне,
Побегао дух јединства и бог рата;
Обесимо све празнике и трибуне,
Гојимо се од грехова и од блата.

Од пандура створили смо великаше,
Достојанства поделише идиоти,
Лопови нам израђују богаташе
Мрачне душе назваше се патриоти.

Своју мудрост расточисмо на изборе,
Своју храброст на подвале и обеде,
Будућности затровасмо све изворе,
А поразе прогласисмо за победе.

Место светле историје и гробова
Васкрсли смо све пигмеје и репове;
Од несрећне браће наше, од робова,
Затворисмо своје очи и џепове.

Остала нам још прашина на хартији
К'о једина успомена на дивове;
Сад сву славу пронађосмо у партији,
Пир поруге дохватио све синове.

Под срамотом живи наше поколење,
Не чују се ни протести ни јауци;
Под срамотом живи наше јавно мнење,
Нараштаји, који сишу к'о пауци.

Помрчина притиснула наше дане,
Не види се јадна наша земља худа;
Ал' кад пожар подухвати на све стране,
Куда ћемо Господу од светлости и од суда!

Помрчина притиснула наше дане.

Владислав Петковић Дис